Фотопротекция – нови класификации. Профилактика на фотоиндуцираната увреда на кожата.

Животът не би оцелял без слънчевите лъчи. Слънцето предизвиква множество реакции и ефекти върху живите оргонизми, включително и върху кожата на човека. То има множество положителни ефекти, като синтеза на витамин D, фототерапията и естетичната роля на слънчевия загар. От друга страна, са налице увреждащите ефекти, като слънчево изгаряне, фототоксичните и фотоалергични реакции, ускоряването на процеса на стареене на кожата и най-вече туморите на кожата. Проучванията насочени към кожните тумори в резултат на слънчевото греене показват, че всяка година заболеваемостта се увеличава.

Рискът от кожни тумори се увеличава с намаляването на географската ширина, по-висок е при пациентите с много бяла кожа и най-вече при увеличена продължителност и честота на излагане на слънце.

Рискът от меланом се увеличава значително при интермитентно излагане на слънце и особено слънчевите изгаряния на кожата в детска възраст. Това касае твърде много градския човек, който се излага на слънце в седмиците за почивка и не рядко първите дни се допуска изгаряне на кожата.

Децата са много по-чувствителни към ултравиолетовата светлина в сравнение с възрастните. Слънчевите изгаряния в детството могат да увеличават риска от кожен рак, увреда на очите и имуносупресия. Освен това в първите 18 години от живота, хората поемат много по-голямо количество ултравиолетови лъчи в сравнение с по-късните периоди – децата прекарват повече време на открито. Това е причината да се разработи по множество програми обучаващи децата и най-вече техните родители за нуждата от фотопротекция.

Препоръките за първично предпазване от кожен рак включват следното:

  • ограничаване на времето на излагане на слънце
  • избягване на слънцето в пиковите часове – UV лъчите се поемат между 10 и 14 часа.
  • ежедневна употреба на фотопротектори
  • носене на дрехи
  • стоене на сянка и под чадър
  • избягване на слънчевите изгаряния
  • и най-вече създаване на семейни навици за слънчева безопасност

Нуждата от фотопротекция вече не е нова тема за никого, но независимо от това все още съществуват някои неуточнени факти касаещи средствата за фотопротекция в Европа.

В САЩ и Австралия фотозащитните средства се регистрират като медикаменти без рецепта (OTC). Едва в последните няколко години Европейската комисия с помощта на COLIPA (Comite de Liaison des Associations Europeennes de l’Industrie de la Parfumerie, des Produits Cosmetiques et de Toilette), FDA (Food and Drug Administration – USA) и TGA (Therapeutic Goods Administration – Australia) въведе нови регулации в производството и продажбата на фотопротективни средства в Европейския съюз чрез Directive 76/768/EEC (Cosmetic Directive).

В резултат на предприетите зъконодателни стъпки от Европейската комисия COLIPA въвежда нова класификация на степента на защита спрямо UVB лъчите:

COLIPA КЛАСИФИКАЦИЯ НА UVB ЗАЩИТЕН ИНДЕКС
ТИП SPF
Нисък 2 – 4 – 6
Умерен 8 – 10 – 12
Висок 15 – 20 – 25
Много висок 30 – 40 – 50
Ултра висок 50+

Промените касаещи надписите върху опоковките на фотозащитните средства се наложиха поради множество обстоятелства. На първо място това е желанието да се избегне заблудата на потребителите търсещи фотопротективни средства. Компаниите производителки в стремежа си да завоюват все по-големи пазари се насочват към средства с все по-висок фактор. Най-силно тази тенденция се наблюдава при по-малките производители, които понякога откровено злоупотребяват с информацията дадена на опаковките на фотозащитните средства. Обикновенно се отбелязват много по-високи нива на SPF (много над 50), защита спрямо UVC (недостигаща до земната повърхност) и IR светлина.

Докато по отношение на методите за определяне на SPF всичко е ясно – по настоящем в цял свят е приет метода на австралийския учен Franz Greiter, то по отношение на определянето на степента на защита спрямо UVA лъчи все още не е постигнато единомислие. В момента се използват множество методи за определяне на степента на защита от UVA – фотохимичен, фототоксичен, японски метод (РРD), ин витро метод на Diffey и т.н. В зависимост от използвания метод, производителите получават различни стойсности на степента на защита спрямо UVA. Обикновенно тази стойност се отбелязва, като допълнителна стойност до SPF. На практика се оказва, че в повечето случаи потребителите се объркват от различните стойности (за SPF и UVA) и не се ориентират правилно при избора на фотозащитни средства. Поради тази причина регулативните органи препоръчват опростени индикации върху етикетите с отбелязване на една стойност. Допълнително объркване се внася и от подвеждащите термини като “слънчев блок”, “тотален блок”, “целодневна защита” и т.н. По отношение на водоустойчивостта на защитните средства изискването на регулаторните органи е фотопротектора да запазва нивото на SPF след 40 минути престояване във вода.

В лекарската практика препоръчването на фотозащитни средства е вече ежедневие. Най-често това се налага при различни фотодерматози и дерматози влошаващи се от слънцето, както и при предписване на фотосенсибилизиращи медикаменти. За да сме сигурни в защитата на нашите пациенти трябва да се ръководим от няколко основни принципа при препоръчването на фотопртоективни средства:

  1. избора на SPF зависи от фототипа на пациента и интензивността на слънчевото греене
  2. SPF отчита степента на защита от слънчево изгряне
  3. SPF не отчита степента на защита спрямо UV индуцираното стареене на кожата, тумори и имуносупресия ако защитното средство не предпазва от UVA светлина.
  4. фотопротективнто средство трябва да е с доказана ефективност спрямо UVA светлината.
  5. при увеличаването на надморската височина на всеки 300 метра интензитета на UV лъчите се увеличава с 4%
  6. в летните дни през облаците преминават до 80% от UV лъчите и фотозащитата не трябва да се изостава.
  7. да се отчита факта, че пациентите нанасят обикновено от 2 до 4 пъти по-малко фотозащитен крем в сравнение с количествата нанасяни в лабораторни условия при отчитането на факторите на защита.
  8. използването на фотопротективни кремове не е причина да се удължава престоя на слънце.
  9. при пациенти с непоносимост към козметични средства се предпочитат неароматизирани вехикулуми, съдържащи само минерални екрани.вехикулума на фотопротектора трябва да е съобразен с омазняването на кожата на пациента – крем за суха кожа и емулсия за нормална и мазна.
  10. новородени и бебета до 2 годишна възраст не трябва да се излагат на директна слънчева светлина изобщо.
  11. 80% от фотоувредата на кожата настъпва преди 18 годишна възраст поради по-интензивното излагане на слънце в детството.

ЛИТЕРАТУРА

National Cancer Institute. Prevention of skin cancer.PDQ Cancer Screening/Prevention summary. Bethesda(MD):NCI,NIH,May1994.

Hurvitz,S. The sun and sunscreen protection:recommendations for children. J Dermaol Surg 1988;14:657-60.

Glanz, K. Skin cancer prevention for children, parents and caregivers: A field test of Hawaii’s Sun Smart program. J Am Acad Dermatol 1998;38:413-7.

Cosmetics Harmonization and International Cooperation (CHIC) Meeting Washington, D.C. May 8-9, 2000.

Brian Diffey. Has the sun protection factor had its day? BMJ 2000; 320:176-177.

Cox NH. The relationship between chronological age and the erythemal response to ultraviolet B radiation. Br J Dermatol 1992; 126: 315-319.

Couuncil Directive 76/768/EEC

Larry Thompson. Trying to look sensational? Complexity persist in using sunscreens. FDA Consumer magazine. July- August 2000.

http://www.colipa.com/site/index.cfm?SID=15588&SEL=15604&OBJ=15832

Виж още за:, ,

Предишна статия

Следваща статия

Коментари

  • vela

    Фотопротекцията достатъчна мярка ли е за предпазване от поява на лунички по лицето?

  • д-р Петьо Брезоев

    Здравейте Вела.
    Фотопротекцията е достатъчна мярка, но не забравяйте следните факти:
    - фотопротекция не е само крема върху лицето, а всички действия, които водят до намаляване на експозицията на UV лъчи (намален престой на открито, шапка, крем и т.н.)
    - фотопротекцията трябва да бъде педантична. За да се стимулират меланоцитите е необходима краткотрайна експозиция на UV лъчи и в резултат луничките стават видими отново. Това означава, че може да отскочите само до кварталното магазинче без защита и луничките ви да се появят отново.
    - фотопротективните кремове, които използвате за тази цел трябва да бъдат специфични за предпазване от пигментации (мелазма, лунички), тъй като те филтрират много по-добре UVA спектъра отговорен за пигментирането на кожата. Основната група фотозащитни средства са насочени основно към UVB спектъра, а той е отговорен за изгарянето на кожата и не толкова за пигментирането.
    Поздрави

  • vela

    БЛАГОДАРЯ ВИ!

Добави коментар

  • Твоя email няма да се публикува. Задължителните полета са отбелязани *
  • Как и моите коментари да имат снимка? Регистрирай Граватар »